САМОЗАЩИТÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самозащитя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Извършвам самозащита (в 1 и 2 знач.); самоотбранявам се. В окупираните от българските войски преспански села владее пълен ред и спокойствие, докато в Стружко безредието продължава и българското население е принудено (понеже не може да се надява на помощ отвън) да се самозащитава. Н. Кочанков, ОНКП, 225. Де е тук алхимията на любовта? При тоя упрек, естествено, авторът е длъжен да се самозащити. Преди всичко, ще каже той, алхимия без сватба не може. Св. Минков, РТК, 165. Владиката побързал да уведоми пашата за случката. Българинът го бил нападнал, той се самозащитил, а сам той нито го докачил. ОП, 1931, кн. 3-4, 44. Нападнаха ме да ме убият, но се самозащитих. С, 1894, бр. 1503, 2.